Снимай пожар

Наблюдението е трето понятие

ИСКРА днес познава две неща. Наблюдението е нещо друго — човек, който вижда пожар отдалеч и не знае къде е той.

Едно наблюдение само по себе си не влиза в регистъра на засичанията и не получава номер. Снимка не е измерване.

Какво прави бутонът

Отваря камера, на която през цялото време стоят три числа: азимут, точност на GPS и готовност на компаса. Ако компасът не дава посока или калибровката е лоша, посока не се записва — по-добре снимка без посока, отколкото посока, която греши с 40 градуса.

Веднага след кадъра човекът чуква дима върху снимката. Това е най-евтиното подобрение в цялата схема: без него мерим накъде е бил насочен телефонът, а не накъде е пожарът, а при снимка от кола двете се разминават с 10–20 градуса.

Какво прави сървърът

1. Чертае лъч от мястото на човека, с коридор по очакваната грешка.
2. Реже го с релефа. От 40 километра лъч теренът обикновено се вижда само на парчета — останалото е зад била. Тази машинка вече е написана: с нея се смята полезрението на наблюдателните кули.
3. Гледа откъде излиза димът. Вдига ли се иззад било, пожарът е отвъд първото пресичане. Затова при един свидетел отговорът не е точка, а отсечка — например между 6,4 и 9,0 км по лъча.
4. Сверява със спътниците. Има ли наше засичане в коридора, наблюдението се закача за него и човекът получава отговор за секунди.
5. Триангулира, когато има два и повече лъча от различни места.

Най-ценното тук не е триангулацията, а четвъртата стъпка: повечето снимки ще падат върху вече знаен пожар и тогава функцията връща потвърждение — „има го наистина, ето го и отгоре".

Могат ли три телефона да се различат

Доказателство няма, но има достатъчно, за да струва скъпо да се излъже. Признаците не са равностойни и не се броят за равностойни.

Кинематиката е най-силната проверка, защото е физика: едно тяло не може да е на две места. Два кадъра на 8 километра с минута разлика искат 480 км/ч.

Кога наблюденията раждат огнище

Огнище с номер се открива само когато са изпълнени всички шест условия. Неизпълнено условие не губи наблюденията — те остават на картата като хипотеза за дежурния.

1. най-малко три наблюдения в прозорец от 30 минути;
2. от три различни устройства, поне две от които се различават по силен признак;
3. местата са попарно на над 150 метра;
4. поне една двойка лъчи се различава с над 20 градуса;
5. елипсата на грешката е с голяма ос под 3 километра;
6. в тази елипса няма вече открито огнище — има ли, наблюденията се закачат за него.

Първите пет се проверяват в nablyudenia.py при всяко подаване; шестото — при известяването, защото иска регистъра. „Под 3 километра" се чете строго: числото е 90-ият процентил, не средното. Затова петоъгълникът е рядък — при трима на 10 километра честната граница е около 6 километра и условието не се изпълнява.

Условия 3 и 4 не са формалност. Измерено на самия пуснат код, 400 случайни разположения на случай, свидетелите на различни разстояния и посоки:

А когато компасът мълчи? Приложението НЕ може да го включи само — браузърът дава посока само след изрично разрешение, а на iPhone само в мига на докосване. Затова листът показва какво точно не е наред (няма компас / отказан достъп / дава ъгли, но не и север), пътя до настройката за тази система, копче „Поискай компаса" за нов опит — и заобикаляне: „Посочи на картата". Човекът докосва картата натам, накъдето е видял дима, и посоката се мери от неговото място до докоснатото. Това не е втора класа: който познава мястото, сочи по-точно от некалибриран телефон, затова обявената грешка там е 10° срещу 15° при компас без обявена точност. ⚠️ Тези 10° са ДОПУСКАНЕ, не измерване — двата начина още не са сравнявани един срещу друг.

Оттук излиза кое всъщност е спънката: не броят на свидетелите, а компасът. Четвърти телефон сваля грешката с 15%, а калибриран компас — наполовина. Затова листът показва обявената от телефона точност на компаса, а при лоша съветва осморката.

При ъгъл под 20 градуса отговорът е безсмислен. И още едно, което лесно лъже: разминаването на лъчите не е мярка за точност. Два лъча се пресичат винаги точно в една точка — при компас, грешащ с 15 градуса, остатъкът е 0 метра, а отговорът е на 1799.

Първата формула за грешката лъжеше. Смяташе d·tg(σ)/sin(ъгъл)/√(n−1) и измерено покриваше истинската грешка само в 34% от случаите при трима — и в 26% при четирима, тоест колкото повече свидетели, толкова по-самоуверена ставаше. Сега грешката не се смята, а се мери: всеки азимут се разклаща 200 пъти със своята σ и се решава наново. Разсейването на отговорите Е грешката. Покритието стана 87–95%.

Какво вижда получателят

Известието за такова огнище носи самите снимки. Това е нарочно: дежурният не чете твърдение за доверие, а гледа три кадъра от три посоки и отсъжда сам за секунди. Снимката е по-добър довод от всяко число, което бихме сметнали.

Потвърди ли го спътник, петоъгълникът става шестоъгълник и номерът остава същият. Отхвърли ли го човек с ключ, гасне като всеки друг фалшив сигнал.

Лични данни

Мястото на снимащия остава частно. Навън излиза лъчът, не точката, от която тръгва. Публичните полета се водят по списък на разрешеното, не по списък на забраненото — всяко ново поле е частно по подразбиране. Правилото е писано след изтичане, при което 59 от 60 паспорта изнасяха къде е стоял доброволецът и накъде е гледал.

При пускането се казва изрично, че с натискането на бутона човек споделя мястото си и посоката на камерата.

По какъв ред

Известието за петоъгълник НЕ отива в каналите на формированията. Сигнал до дежурен вдига хора и коли, а този път още не е минавал през истинско подаване. Пускането към каналите е отделно решение.

Етап 4 е най-тежкият и най-важният, защото атакува спънката. Профилът на билото от снимката, напаснат срещу нашия релеф, дава азимут с около 1 градус вместо 15. При пожар на 5,5 километра това е разликата между 1800 метра и около 100 — и тогава триангулацията от два телефона става по-точна от MODIS.